Кога е създадена гръцката азбука?

4.7
(19)

Гръцка азбука, писмена система, разработена в Гърция около 1000 г. пр.н.е. Тя е пряк или косвен предшественик на всички съвременни европейски азбуки.

Произход на гръцката азбука

Произхождаща от северносемитската азбука чрез тази на финикийците, гръцката азбука е модифицирана, за да стане по-ефективна и точна за писане на несемитски език, чрез добавянето на няколко нови букви и модифицирането или отпадането на няколко други.

Най-важното е, че някои от символите на семитската азбука, които представлявали само съгласни, били превърнати в символи за гласни: семитските съгласни ʾалеф, хе, йод, ʿайин и вав се превърнали в гръцките букви алфа, епсилон, йота, омикрон и упсилон, представляващи съответно гласните ‘а’, ‘е’, ‘и’, ‘о’ и ‘у’.

Добавянето на символи за гласните звуци значително увеличило точността и четливостта на писмената система за несемитските езици.

Преди V в. пр.н.е. гръцката азбука може да се раздели на два основни клона: йонийски (източен) и халкидски (западен).

Разликите между двата клона са незначителни. Халкидската азбука вероятно е дала началото на етруската азбука в Италия през VIII в. пр. н. е., а оттам косвено и на другите италийски азбуки, включително латинската азбука, която днес се използва за повечето европейски езици.

През 403 г. пр.н.е. обаче Атина официално приема йонийската азбука, написана в Милет, и през следващите 50 години почти всички местни гръцки азбуки, включително халкидската, са заменени от йонийската, която по този начин се превръща в класическата гръцка азбука.

Ранната гръцка азбука се пише, подобно на семитските си предшественици, отдясно наляво. Това постепенно отстъпва място на стила бустрофедон и след 500 г. пр.н.е. гръцкият език се пише винаги отляво надясно.

Класическата азбука имала 24 букви, 7 от които били гласни, и се състояла от главни букви, идеални за паметници и надписи.

От нея произлизат три писмености, които са по-подходящи за писане на ръка: унциална, която по същество представлява класическите главни букви, адаптирани за писане с перо върху хартия и подобни на ръчния печат, и курсивна и минускулна, които са текущи писмености, подобни на съвременните форми за писане на ръка, със съединени букви и значителни промени във формата на буквите.

Унциалът излиза от употреба през IX в., а минускулата, която го замества, се превръща в съвременния гръцки почерк.

Класическата гръцка азбука

В таблицата е посочена класическата гръцка азбука.

буквиequivalents
главни буквималки буквикомбинацииименапредпочитаниалтернативи
Αα, α*alphaa
αιae в собствените съществителни, ai в общите думиe
αυau
Ββbetab
Γγgammag
γγng
γκnknc
γξnx
γχnchnkh
Δδ, ∂*deltad
Εεepsilone
ειeie or i
ευeu
Ζζzetaz
Ηηetaēe
ηυēueu
Θθ, ϑ*thetath
Ιιiotai
Κκkappac при съществителните имена, k при общите думи
Λλlambdal
Μμmum
Ννnun
Ξξxix
Οοomicrono
οιoe в собствените съществителни, oi в общите думи
ουou
Ππpip
Ρρrhoпървоначален, rh; медиален, r
ρρrrh
Σσ**sigmas
Ττtaut
Υυupsilonyu
υιui
Φϕ, ϕ*phiph
Χχchichkh
Ψψpsips
Ωωomegaōo
Старият стил на символа.
**Окончателно, ç.

Класически гръцки цифри

В таблицата са посочени класическите гръцки цифри.

ГръцкиArabic
α′1
β′2
γ′3
δ′4
ε′5
ζ′6
ξ′7
η′8
θ′9
ι′10
ια′11
ιβ′12
ιγ′13
ιδ′14
ιε′15
ιζ′16
ιξ′17
ιη′18
ιθ′19
κ′20
κα′21
κβ′22
κγ′23
κδ′24
λ′30
μ′40
ν′50
ξ′60
ο′70
π′80
ϙ′90
ρ′100
σ′200
τ′300
υ′400
ϕ′500
χ′600
ψ′700
ω′800
ϡ′900
 α1,000

Съвременна гръцка азбука

БукваСъответстваща
финикийска
буква
НаименованиеЛатинизиране1ПроизношениеЧислена
стойност
БългарскиДревно-
гръцки
Средно-
вековен
гръцки
Съвременен
гръцки
ДревногръцкиСъвременен
гръцки
Класически
древногръцки
Съвременен
гръцки
Α α АлефАлфаἄλφαάλφαa[a] [aː][a]1
Β β ϐ БетБетаβῆταβήταbv[b][v]2
Γ γ ГимелГамаγάμμαγάμ(μ)αgg[ɡ][ɣ], [ʝ]3
Δ δ ДалетДелтаδέλταδέλταdd[d][ð]4
Ε ε ϵ ХеЕпсилонεἶἒ ψιλόνέψιλονe[e]5
Ζ ζ ЗайинЗетаζῆταζήταz[zd, dz, zː](?)[z]7
Η η ХетЕтаἦταήταe, ēī[ɛː][i]8
Θ θ ϑ ТетаТетаθῆταθήταth[tʰ][θ]9
Ι ι ϊ ЙодЙотаἰῶτα(γ)ιώταi[i] [iː][i], [ʝ]10
Κ κ ϰ КафКапаκάππακάπ(π)αk[k][k], [c]20
Λ λ ЛамедЛамбдаλάβδαλάμβδαλάμ(β)δαl[l]30
Μ μ МемМюμῦμι/μυm[m]40
Ν ν НунНюνῦνι/νυn[n]50
Ξ ξ СамекКсиξεῖξῖξιxx, ks[ks]60
Ο ο АйинОмикронοὖὂ μικρόνόμικρονo[o]70
Π π ϖ ПеПиπεῖπῖπιp[p]80
Ρ ρ ϱ РешРоῥῶρωr, rhr[r], [r̥][r]100
Σ σ ς ШинСигмаσῖγμασίγμαs[s]200
Τ τ ТавТавταῦταυt[t]300
Υ υ ϋ ВавИпсилонὖ ψιλόνύψιλονu, yy, v, f[ʉ(ː)], [y(ː)][i]400
Φ φ ϕнеясен произход
(виж текста)
Фиφεῖφῖφιphf[pʰ][f]500
Χ χХиχεῖχῖχιchch, kh[kʰ][x], [ç]600
Ψ ψПсиψεῖψῖψιps[ps]700
Ω ω АйинОмегаὦ μέγαωμέγαo, ōo[ɔː][o]800

За още полезни статии, посетете Кога?NET

Хареса ли ви статията?

Оценете труда ни!

Среден рейтинг: 4.7 / 5. Брой гласове: 19

Никой не е дал рейтинг! Бъди първи!